Николай Василев:Радев можеше да повтори примера на Петър Стоянов, но мечтае да бъде българския Путин
Николай Василев
Румен Радев безогледно отхвърли да извърши конституционното си обвързване и да подпише указа за назначение служебното държавно управление препоръчано му от Горица Грънчарова – Кожарева, с което хвърли България в конституционна рецесия! Въпреки опитът му да трансферира виновността за това на нея, поради отхвърли ѝ да предложи по-приемлив за него и за някои политически сили министър на вътрешните работи, на всички би трябвало да е ясно, че той
носи цялата отговорност
за задаващата се ескалация на публичното опълчване.
Още от встъпването си в служба Румен Радев отхвърля да извършва ролята му заложена в конституцията на Република България.
Разбира се той не е церемониалмайстор на страната. Не е и гумен щемпел, който би трябвало да подписва безмълвно всичко, което му се предлага. Но той би трябвало да търси единодушие сред политическите сили и решения на комплицирани публични проблеми!
В нашата по-нова история имаме образци, когато президенти са изпълвали със наличие този виновен пост.
Можем да създадем паралел с дейностите на президента Петър Стоянов по време на паметните събития от 4 февруари 1997 година
Въпреки, че стопанската система на страната бе срината от хиперинфлация, макар, че близо месец хиляди стотици хора излизаха всеки ден на митинг, Българска социалистическа партия отиде при президента с попълнена директория за нов кабинет, отпред с Николай Добрев. Петър Стоянов знаеше, че не може просто да откаже да го подпише, тъй като това би било нарушаване на Конституцията. Затова
свика Консултативния съвет за национална сигурност,
където главните политически партии да намерят излаз от рецесията. Всички помним по какъв начин вечерта, той излезе от този съвета и разгласи на натрупалото се голям брой, че е реализирано единодушие.
Президентът Стоянов не отхвърли да одобри досието, само че дружно с опозицията съумя да убеди Българска социалистическа партия да върнат мандата несбъднат. По-късно несъмнено Георги Първанов и Николай Добрев се пробваха да си припишат заслугите за успокояването на напрежението, появи се слух, че те сякаш отишли с две папки и така нататък, в историята остана сполучливият опит на президента Петър Стоянов да бъде открито единодушие за излизане от рецесията.
Очевидно е, че Румен Радев няма предпочитание за намиране на излаз от политическата рецесия, която тресе страната към този момент четири години, а в противен случай желае да я задълбочи. Можем единствено да гадаем дали не извършва непозната поръчка или самичък
мечтае да бъде българския Путин,
Орбан или Вучич. Очевидно е обаче, че желае да се случи, това, което неговият ходатай Слави Василев повтаря през цялото това време - обществото да бъде уверено в несъстоятелността на българския парламентаризъм.
Още с идването си на власт и изключително по време на митингите през 2020 година, Радев сподели, че Администрацията на президента и Консултативният съвет за национална сигурност не са безпристрастен конгрес, на който политическите сили могат да реализират единодушие. Напротив, с всички свои дейности той цели увеличение на напрежението сред тях.
Поводът на Радев да откаже да подпише указа за служебния кабинет на Горица Грънчарова–Кожарева е оставането на поста на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов (който зае поста с подписа на Радев в кабинета „ Главчев ”) бе селекциониран много хитро. На пръв взор наподобява като жест към Политическа партия и Демократична България, които най-открито и изрично се противопоставиха неговото оставане като министър. Това е политическата мощ, която видимо показва най-голямо разминаване с Радев по отношение на външната политика на България и позицията ѝ по отношение на Путиновата експанзия против Украйна. Така президентът им подаде топката, евентуално с вярата, че в Народното събрание ще се образува някакво „ анти-Пеевски ” болшинство, което да постави завършек на така и така дребните шансове за основаването на евроатлантическо болшинство и ръководство в един идващ парламент. Без подозрение след днешния акт
ще се появят апели за импийчмънт на президента,
а мотивът може тотално да разцепи демократичната общественост!
Това, че у нас само политик глобен по световния акт „ Макнитски ” зае нишата на най-страстното евроатлантическо говорене, е в действителност притеснително. А това може единствено да срине още повече изборната интензивност.
От това дали Политическа партия и Демократична България ще се заловен на въдицата на Радев и ще застанат дружно с Доган и Костадинов в едно „ тематично болшинство ” ще зависи накъде ще тръгне България. Дано си спомнят думите на поета: „ Timeo danaos et dona ferentes ”. Бой се от данайците, даже когато ти носят дарове.
Днес България е изправена пред алтернатива, надалеч по-голяма от това кой ще е вътрешния министър в служебното държавно управление. Запазването на парламентарната репулика и мястото на България в демократични свободен свят още веднъж са подложени на тежка хибридна офанзива!
Източник Фактор
